Въз основа на разискванията от страна на членовете на Българското Национално Сдружение по Детска Ендокринология се приеха следните критерии за включване и критерии, изключващи лечение с инсулинова помпа:

І. Включващи критерии: Наличие на един или повече от изброените:

1. Възраст под 6 години, при която лечението с инсулинова помпа няма друга добра алтернатива;

2. Възраст между 6 и 18 години, при които:

– Не може да се постигне траен контрол с ниво на НбА1с ≤ 7.5% въпреки интензивното лечение с инсулинови аналози;

– Са налице чести хипогликемии въпреки адаптиране на инсулиновата доза към хранителния внос и двигателната активност;

– Е налице намален усет към хипогликемия;

– Не е възможно да се овладее феномена на зората /Dawn phenomenon/ въпреки приложението на дълго действащ аналог;

3. Бременност при момичета на възраст под 18 години;

4. Желание за лечение с инсулинова помпа от страна на пациент/родител.

ІІ. Изключващи критерии

1. Новооткрит захарен диабет тип 1 в рамките на 1 месец от диагнозата;

2. Липса на достатъчно познания за естеството на заболяването и принципите на неговото лечение и контрол.

3. Наличие на психологични проблеми или психиатрично заболяване;

4. Липса на адекватна комуникация с лекуващия екип – неявяване на редовни контролни посещения, за да се проследява нивото на НбА1с и да се адаптира лечението съобразно променящите се индивидуални нужди; неспазване на писмените инструкции.

Като  доказателство за наличие на включващи критерии следва да се предоставят следните документи:

1. Епикриза от лечебното заведение, в което е поставена диагнозата на захарния диабет.

2. Документ за изследване на НбА1с, провеждано в определена лаборатория, съответно за центровете, в които се започва и проследява лечение с инсулинова помпа;

3. Копие от дневник с доказателства за наличие на някой/и от критериите по т. 2.

4. Преглед от АГ удостоверяващ наличие на бременност.

5. Декларация за съгласие за лечение с инсулинова помпа.

Като доказателства за наличие на изключващи критерии:

1. Епикриза от лечебното заведение при поставяне на диагнозата захарен диабет.

2. Доказателствен материал /тест/, показващ недостатъчни познания  от тестове за лечение и самоконтрол на захарния диабет, попълнени от семейството или пациента;

3. Консултация с психолог или психиатър;

4. Писмени данни от амбулаторен лист или епикриза, удостоверяващи липсата на системни и редовни консултации с лекуващия екип.