ЗАХАРЕН ДИАБЕТ – ПРИЧИНИ, ДИАГНОЗА И ПРИНЦИПИ НА ЛЕЧЕНИЕ
Проф. д-р Мая Константинова, дм, д.н.
ТИПОВЕ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ
Захарният диабет не е едно единствено заболяване, а група от различаващи се помежду си състояния според причината, протичането и лечението. Обединяващи за всички типове диабет са:
• повишената кръвна глюкоза и
• връзката с хормона на задстомашната жлеза – инсулин.
Най-чест при децата и подрастващите е Тип 1 захарен диабет, който се дължи на недостиг или пълна липса на инсулин. Освен, че е най-чест, той се отличава със задължителното инсулиново лечение чрез инсулинови инжекции и с голяма променливост в нивата на кръвната глюкоза, което налага нейното проследяване няколко пъти дневно със собствен глюкомер.
Поставянето на инсулинови инжекции и изследването на кръвната глюкоза може да се наложи да става докато пациентът пребивава в училище. Затова се налага това да се знае и разбира не само от пациентите, но и от тяхното обкръжение /съученици, учители, училищен персонал/. Освен това е добре да се обмисли къде е най-подходящо да се правят тези манипулации – трябва да се вземе решение в съответното училище според условията. Задължение на училищните власти е да осигурят условия за доброто лечение на нуждаещите се ученици.
Във връзка с епидемията от наднормено тегло и затлъстяване през последните години в целия свят, включително в нашата страна, вероятно ще се срещаме по-често и с другия тип на захарния диабет – Тип 2. Нарича се още „възрастов” или „неинсулинзависим” диабет. Характерен е за по-късната възраст – над 35 години, но определено зачестява и сред децата. Около 80% от пациентите с тип 2 диабет са с наднормено тегло и зачестяването му сред децата е резултат от епидемията от затлъстяване.
При тип 2 диабет организмът може да произвежда инсулин, но ефектът му е намален. Това състояние се нарича „инсулинова резистентност” или инсулинова нечувствителност. Целта на лечението е да се подобри чувствителността към инсулина, което става с намаляване на теглото или в съчетание с допълнителни лекарства. Тези лекарства не са инсулин, а само подпомагат действието на произвеждания в организма инсулин!
Голяма част от пациентите с тип 2 диабет постепенно с годините също развиват недостиг на инсулин и в определен момент може да се наложи лечение с инсулинови инжекции, както при тип 1 диабет.
Има и други по-редки варианти на захарния диабет, чиято прецизна диагноза изисква допълнителни изследвания.
ПРИЧИНИ – недостиг или намалена чувствителност към хормона инсулин, който се произвежда от задстомашната /панкреасна/ жлеза.
Характерните ПРИЗНАЦИ на захарния диабет са:
• ПОВИШЕНА ЖАЖДА
• ЧЕСТО И ОБИЛНО УРИНИРАНЕ /може да се появи и напикаване при деца, вече придобили хигиенни навици/
• ПОВИШЕН АПЕТИТ И ВЪПРЕКИ ТОВА –
• ВИДИМО СЛАБЕЕНЕ
• ПОВИШЕНА УМОРЯЕМОСТ И НЕЖЕЛАНИЕ ЗА ИГРА
• СУХОТА В УСТНАТА КУХИНА
Появата на един или няколко от изброените симптоми почти никога не е случайно, поради което налага веднага да се потърси личния лекар за своевременно поставяне и потвърждение на диагнозата, за да се започне своевременно лечението!
КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА?
Чрез изследване на кр. глюкоза /захар/ в капка кръв от пръста!
Всяка стойност над 11.1 ммол/л. по което и да е време от денонощието и независимо от приема на храна, е доказателство за захарен диабет!
Диагнозата може да се постави за по-малко от 1 минута, стига да се помисли за нея!
Личните лекари и всички ендокринолози са задължени да имат портативни апаратчета за изследване на кр. глюкоза /глюкомери/. Всяка лаборатория също може да направи това изследване срещу достъпно заплащане, ако пациентът не е насочен с талон за изследване от лекар.
ЗАЩО е необходимо СПЕШНО поставяне на диагнозата?!
Защото в противен случая диабетът продължава „да се развива”, състоянието се влошава и неизменно настъпва т.н. „Диабетна кетоацидоза”, представляваща голям риск за живота.
Очевидно е, че за да се постави своевременно диагнозата на захарния диабет при децата, първият сигнал трябва да се подаде от хората, които са най-близо до тях. Това най-често са родителите, но се случва подозрението за диабет да възникне за първи път у родственик, който знае признаците на заболяването или у учител, който вижда, че ученикът твърде често отива в тоалетната, има повишена жажда или видимо слабее.
Повишаване на познанията за признаците на захарния диабет след обществото скъсява периода от началото на заболяването до поставяне на диагнозата и намалява честотата на диабетната кетоацидоза сред ново заболелите пациенти!
Няма възраст, в която да не може да се срещне захарния диабет!
ЛЕЧЕНИЕ НА ТИП 1 ДИАБЕТ
Както вече стана дума – инсулиновото лечение е задължително при всички пациенти с тип 1 диабет и за сега то няма алтернатива. Преди „инсулиновата ера” – т.е. до 1922 год., когато инсулинът е въведен за лечение на диабета от Фредерик Бантинг и асистента му – тогава студент по медицина – Чарлз Бест, болните са загивали за няколко месеца. Инсулиновото лечение е спасило живота на милиони хора. Не случайно 14. ноември – рождената дата на Фредерик Бантинг /14. ноември 1891 год./, се чества като Световен Диабетен Ден. В този ден в целия свят се провеждат координирани инициативи, за да се повишат познанията на хората за заболяването. Чрез разнообразни начини се събират средства, с които се подпомага лечението на болните в развиващите се страни, в много от които инсулинът е все още само мечта! Друга част от събраните средства финансира фондове, осигуряващи научните дирения за излекуване на диабета.
Схемите за лечение на диабета са се променяли с годините, но целта винаги е била да се подобри и качеството на живота паралелно с повишаване продължителността му. Натрупаният до сега огромен опит е основание да се приеме, че за 21 век правилното лечение е т.н. „интензивно лечение”. Това се постига с инжектиране на бързо действащ инсулин непосредствено преди всяко хранене, в доза, съответстваща на индивидуалните нужди. В допълнение се прави и съответна доза бавно действащ инсулин, която покрива нуждите от инсулин извън храненията – т.н. базални нужди. /вижте съвременни схеми на лечение/
Съвременни средства за инсулиново лечение
В самото начало на инсулиновата ера инсулинът се е съхранявал под форма на прах или таблетка и се е разтварял във вода непосредствено преди инжекцията. Можем да си представим за каква точност на дозирането е ставало дума!
От тогава, разбира се, е извървян дълъг път. Дългите и дебели игли и стъклените спринцовки, които се изваряваха след всяка инжекция останаха в историята. Постепенно се замениха от съвременните инсулинови писалки, с които дозирането на инсулина става много по-точно, а инжектирането е почти безболезнено. Преди повече от 20 години се появиха и инсулиновите помпи, които са още една голяма крачка за оптимизиране на инсулиновото лечение. Те се прилагат все по-масово в САЩ и Европа, където средствата за закупуването им се обезпечават от здравно-осигурителните фондове или държавата /различни системи за отделните страни/. У нас процесът на въвеждане на инсулиновите помпи в лечението на тип 1 диабет се забави доста, като основната причина е чисто финансова. Все пак все повече пациенти с тип 1 диабет се лекуват с инсулинови помпи.
Защо е необходимо захарният диабет да се лекува максимално добре?
За да се осигури максимално дълъг и максимално удовлетворяващ живот за всеки пациент – т.е. без усложнения!